Кой управлява договора за плувния комплекс в Русе?

Автор: Деян Герасимов, общински съветник в Общински съвет - Русе

Строителят поиска „около 1 075 931,32 евро“ за вече извършени допълнителни работи. Възложителят поиска доказателства кой ги е възложил и отказа да ги признае. Три седмици по-късно комисия на Община Русе установи част от сметката, а администрацията поиска Общинският съвет да осигури парите. В същото време поредният срок за завършване изтече без басейнът да бъде завършен.

През март тази година публикувах подробен анализ за състоянието на плувния комплекс в Парка на младежта.

Тогава картината беше тревожна, но сравнително проста: срокът за завършване беше изтекъл, строителството беше официално спряно, нов анекс нямаше, а по договора вече бяха разплатени близо 13 млн. лева – около 87% от стойността му.

В същото време Русе вече обслужваше кредита за изграждането на комплекса с приблизително 53 хил. евро месечно, а на изпълнителя не бяха начислени неустойки.

Тогава написах, че остават четири основни въпроса: кога строителството ще бъде възобновено, кога реално ще приключи, каква ще бъде окончателната цена и как ще изглежда финансовият модел след отварянето на комплекса.

„Благата вест“ от 25 март

Само единадесет дни след публикуването на мартенския анализ, на 25 март, кметът Пенчо Милков и заместник-кметът Златомира Стефанова донесоха далеч по-оптимистична новина.

След среща с изпълнителя беше обявено, че комплексът е около 90% готов и може да бъде завършен до месец – месец и половина.

Ако тази прогноза се беше сбъднала, строителството трябваше да приключи някъде през май.

Не приключи.

Последва ново удължаване - до 31 юли. Не беше спазен и този срок.

Това прави тогавашната „блага вест“ интересна и от друга гледна точка. Ако през март обектът действително е бил на 90% и е оставал месец и половина работа, как само четири месеца по-късно строителят едновременно не е завършил комплекса и представя претенция за над 1 млн. евро допълнително извършени работи?

Какво точно не е било известно през март?

Шест месеца по-късно вече знаем много повече.

И отговорите не са успокояващи.

На същата пресконференция кметът обясни и че след среща с плувните клубове са възникнали нови предложения за подобряване на функционалността на комплекса – включително промяна на стойките на стартовите блокчета и отопление на външния басейн. По думите му те вече били заложени, а на проектанта и архитекта било възложено да разработят техническото решение.

Любопитното е, че тези дейности не се разпознават сред допълнителните СМР за 296 хил. евро, които сега се предлагат за финансиране.

Какво се случи с тях и от какъв ресурс ще бъдат платени, засега не е ясно.

На 11 септември посетих обекта. Снимките от посещението показват значителен обем видимо незавършени работи – вътрешни помещения и инсталации, настилки, външни пространства и вертикална планировка, складирани строителни материали и участъци, които очевидно все още са строителна площадка.

Състоянието на част от площадката и липсата на установена от мен на видимо място информационна табела станаха причина да сезирам РДНСК с искане за проверка на обезопасяването на строежа.

Но това е само видимата част на историята.

Много по-интересното се намира в документите.

„Около 1 075 931,32 евро“

На 15 юли 2026 г., само 16 дни преди изтичането на крайния срок, изпълнителят ДЗЗД „Бодиак инженеринг“ изпраща писмо за допълнително извършени строително-монтажни работи.

Претенцията е за:

„около 1 075 931,32 евро без ДДС“.

Формулировката сама по себе си е забележителна - сумата е „около“, но е изчислена до последния евроцент.

По-същественото обаче е съдържанието.

Изпълнителят посочва, че част от тези работи не са включени в договорната КСС, но били обективно необходими за правилното и качествено изпълнение на строежа.

И заявява, че вече ги е извършил своевременно, включително с цел недопускане на забавяне на строителството.

Това твърдение трудно може да бъде прочетено извън контекста на шестте последователни анекса за удължаване на строителството.

Още повече че шестнадесет дни по-късно и последният срок също ще бъде пропуснат.

Но има далеч по-съществен проблем.

 

Възложителят: първо докажете кой ви ги е възложил

На 23 юли „Общински пазари“ - дружеството, което е възложител по договора - отговаря на строителя.

И този отговор променя изцяло картината.

Възложителят припомня, че договорната цена не подлежи на промяна извън предвидените в закона случаи и че изпълнителят е потвърдил с договора, че стойността му покрива необходимото за изпълнението и завършването на обекта.

Описан е и редът за възникване на допълнителни работи.

При необходимост от промяна трябва да има съответно уведомяване, Нареждане за промяна, произнасяне на проектанта, количествено-стойностна сметка и необходимото съгласуване.

И най-същественото:

изпълнението може да започне след подписването на съответната КСС от участниците.

Само че „Бодиак инженеринг“ вече твърди, че работите са изпълнени.

Затова „Общински пазари“ поставя 17 конкретни въпроса.

Кога е възникнала необходимостта от всяка работа?

Кога възложителят е бил уведомен - преди започването ѝ?

Издадено ли е Нареждане за промяна?

Има ли предварително подписана КСС?

Одобрени ли са работите?

Има ли необходимите актове и измервания?

Защо тези дейности не са били включени първоначално?

И най-същественото - защо, след като вече са изпълнени, не е бил спазен договорният ред за тяхното предварително възлагане, одобряване и остойностяване?

До получаването на тези доказателства възложителят изрично заявява, че не може да приеме наличието на основание за признаване, приемане и заплащане на претендираните допълнителни СМР.

На 31 юли - покана за Акт 15

Следващото събитие е още по-любопитно.

На 31 юли, точно в последния ден от договорния срок, изпълнителят изпраща покана за съставяне на Акт 15 на 7 август.

Акт 15 е един от ключовите етапи към приключването на строителството.

На 3 август управителят на „Общински пазари“ уведомява кмета и иска представители на Общината да участват.

На 7 август възложителят отива на обекта.

Но на собствената си покана не се явява изпълнителят.

Не се явяват и строителният и авторският надзор. Както и представител на Община Русе.

„Общински пазари“ документира случилото се още същия ден и заявява, че не носи отговорност за забавянето на процедурата по приемане на строежа.

Шест дни по-късно историята поема в съвсем друга посока.

13 август: появява се Община Русе

На 13 август комисия с представители на Община Русе, изпълнителя и в присъствието на представители на възложителя извършва проверка на претендираните допълнителни работи.

Управителят на дружеството-възложител не е член на комисията.

След огледа от претенцията за над 1 млн. евро са приети за установени допълнителни работи за 296 177,69 евро без ДДС, или 355 413,23 евро с ДДС.

Сред тях има впечатляващи количества:

1 581,60 кв.м плътни стени,

1 540,12 кв.м шпакловка,

1 250,69 кв.м тротоарни настилки,

596 кв.м асфалт,

асансьор за 42 515 евро,

генератор за 32 635 евро.

И редица други позиции.

Протоколът обаче съдържа едно изключително важно уточнение.

Количествата подлежат на потвърждение от строителния надзор и инвеститорския контрол и на съгласуване с проектантите, а необходимостта и конкретните количества следва да бъдат надлежно отразени със съответните заповеди в Заповедната книга.

Следователно към този момент работите вече са физически изпълнени, Общината вече ги е проверила, но собствената ѝ комисия посочва още действия, необходими за тяхното надлежно документиране.

И накрая идва Общинският съвет

На 31 август администрацията предлага Общинският съвет да увеличи капитала на „Общински пазари“ с 296 178 евро, целево предназначени за разплащане на тези допълнително извършени СМР.

И тук затваряме кръга.

На 15 юли строителят заявява, че вече е извършил работи за над милион евро.

На 23 юли възложителят иска доказателства кой ги е възложил и на какво основание трябва да бъдат платени.

На 13 август комисия на Общината приема за установени част от тях.

На 31 август администрацията иска Общинският съвет да осигури парите.

Но основният въпрос от 23 юли остава:

Кой е възложил тези допълнителни работи?

На заседанието на комисията зададох същия въпрос.

Отговорът беше, че на строителя било възложено цялостното изпълнение на проекта и той „няма как да сложи плочки на половината зала“.

Това трудно може да бъде достатъчен отговор, когато става дума за допълнителни публични разходи от стотици хиляди евро.

А кой всъщност стои зад изпълнителя?

Има още един факт, който досега почти отсъства от публичния разговор за басейна.

Доминиращият участник в ДЗЗД „Бодиак инженеринг“ е „БОРД“ със 72% участие. Дружеството е свързано с варненския бизнесмен Даниел Славов, известен като Дидо Дънката.

Името му нашумя отново тази година, след като служебният министър-председател Андрей Гюров публично заяви, че според информацията, с която разполага, именно Славов е осигурил 200 хил. евро, иззети при полицейска операция във Варна и за които властите съобщиха, че са били предназначени за купуване на гласове.

Тук държа да направя важно уточнение: това е публично твърдение на министър-председателя, а не установена от съд вина. Нямам и не твърдя да има каквато и да било връзка между този случай и строителството на плувния комплекс в Русе.

Но когато обединение, в което компанията му има 72% участие, предявява към общинско дружество претенция за над един милион евро извън първоначално договорената цена, мисля, че русенци имат право да знаят кой стои от другата страна на договора.

И най-вече имат право да изискват максимална прозрачност за всеки следващ лев.

В случая не ме интересува нито откъде е фирмата, нито кой какъв прякор има.

Интересува ме кой е възложил работата, с какъв документ, при какви условия и защо Общинският съвет трябва да я плати постфактум.

Има и втора подобна история

На същата сесия се предлага и „принципно съгласие“ за близо 41 хил. евро допълнителни работи по запазването на кулата за скокове.

Само че Общината е поискала кулата да бъде запазена още през август 2023 г.

„Общински пазари“ е търсило средства за тези дейности още през март 2025 г.

А към август 2026 г. приблизително половината от работите вече са изпълнени и част от тях са актувани.

И чак тогава Общинският съвет трябва да даде „принципно съгласие“.

И двете предложения не получиха подкрепа в комисия по Икономика, инвестиции, земеделие и туризъм.

А неустойките?

И тук стигаме до другата страна на договора.

Вече има официално потвърждение, че изпълнителят е в забава и че по договора следва да бъде приложена предвидената неустойка от 0,1% от стойността му за всеки ден забава.

Този факт прави случващото се през август още по-трудно за обяснение.

Защото виждаме изключителна активност на общинската администрация, когато трябва да бъде разгледана претенцията на изпълнителя.

Организира се комисия. Извършва се оглед. Проверяват се количества. Изчислява се сума от 296 хил. евро. Подготвя се докладна. Общинският съвет е призован да осигури парите.

Само че договорът има две страни.

И когато изпълнителят не изпълни собствените си задължения в срок, общественият интерес заслужава поне същата настойчивост.

Когато строителят има претенция към Русе - администрацията действа.

Когато Русе има претенция към строителя - тази активност не се вижда.

И точно този контраст е все по-трудно да бъде обяснен просто с лоша координация или поредната управленска грешка.

„Ако не платим, ще ни съдят“

На заседанието на Комисия по Икономика се появи и още един аргумент в полза на плащането:

ако Общинският съвет не осигури парите, изпълнителят можел да съди „Общински пазари“.

Това не е достатъчно основание да разпореждаме публични средства.

Всеки може да предяви претенция и всеки може да заведе дело. Въпросът е на какво правно и договорно основание претендира парите и има ли основание да ги получи.

А точно това пита и самият възложител още на 23 юли.

Къде е възлагането?

Къде е Нареждането за промяна?

Къде е предварително одобрената КСС?

Спазена ли е договорната процедура, преди работите да бъдат извършени?

Ако администрацията смята, че въпреки всичко е възникнало задължение за плащане и че „Общински пазари“ би загубило евентуален съдебен спор, нека представи писмено юридическо становище с конкретното правно основание.

Страхът от евентуално дело не може да замести такова основание.

Русе не е заложник на един изпълнител

Плувният комплекс е в напреднал етап и трябва да бъде завършен.

Но именно защото вече сме инвестирали толкова много средства, общественият интерес изисква всяко следващо решение да бъде още по-добре обосновано.

„Трябва да завършим басейна“ не може да бъде универсалното оправдание за всяка следваща сметка.

Ако допълнителните средства се дължат - нека бъде показано основанието и да бъдат платени.

Ако не се дължат - Общинският съвет няма причина да създава постфактум финансово задължение.

А ако изпълнителят не може или не желае да довърши обекта при договорените условия, възложителят и Общината трябва да представят законосъобразните варианти комплексът да бъде довършен без него.

Защото целта е да завършим басейна. Не непременно да го завършим с този изпълнител на всяка поискана от него цена.

Преди Общинският съвет да осигури следващите средства обаче остават два въпроса, на които досега не виждам отговор.

Как от претенция за над 1,075 млн. евро се стига до 296 хил. евро и какво се случва с останалата част от нея?

И след като вече е официално потвърдено, че изпълнителят е в забава и дължи неустойка - защо Общинският съвет трябва да решава колко още да му даде, преди да е видял сметката и в обратната посока?

През март написах, че когато сроковете се размиват, строителството е спряно, а значителна част от средствата вече са изплатени, въпросите около проекта ще останат, докато не получим конкретни отговори.

Шест месеца по-късно въпросите вече са повече.

Само че този път към тях има и документи.

И една доста голяма сметка.